• За да протичат учебните занятия на учениците нормално и интересно за тях, се изискват усилия както от тяхна страна, така и от страна на учителя.
• Тъй като учениците несъзнателно подражават на учителя, той трябва да е изключително умен и подготвен.
• Учителят трябва да обича децата и младите хора и това да му личи. Липсата на обич към децата, тотална доброжелателност и една мека грижовност не могат да се скрият от децата и не се симулират.
• Учителят трябва да бъде естествено общителен. Това означава да обича да разказва и да обяснява колкото е нужно, за да постигне адекватно разбиране от страна на детето. Трудно общуващите индивиди са непригодни за учителската професия, колкото и много да им се иска да бъдат учители.
• Учителят трябва да обича своята предметна област, но и да има широка предметна култура, да разказва разнообразни истории, да дава примери, показващи смисъла на изучаваните неща. Учителят, тип „жив учебник” е антипатичен на децата.
• Великите учители "създават" велики ученици!
• Професионализмът на учителя е фокус от трите променливи - призвание, компетентност и признание.
• Tруда на учителя се измерва чрез резултатите на обучаваните, но спрямо техните възможности и мотивация за покриване на образователните стандарти.
• Придобитите ключови компетентности в последствие дават възможност на учениците да постигнат цели си, породени от личните им интереси и желание да учат през целия живот.
• Учителят се различава съществено от останалите експертни професионалисти по отношение на професионалната подготовка и пряката връзка с потребителя на образователната услуга, обусловена от личностните му особености и мотивация за учене.
• Учителят участва в образователния процес с целия си психологически, професионален и нравствен потенциал. Неговите достойнства директно повишават качеството на образованието.
• Учителят трябва да има индивидуално присъствие – да се помни от децата с неща, присъщи за него, които много му отиват. Това значи да не се страхува да показва пристрастията и емоционалността си, стига това да не е в ущърб на справедливостта.
• Учителят бива уважаван от учениците, ако проявява воля. Това значи да има изисквания към учащите се, и по възможност индивидуализирани. Да бъде настоятелен в учебни ситуации, но не и натрапчив.
• И накрая, но не на последно място. Учителят трябва да притежава универсалното чувство - чувството за хумор. То предполага да не се приема 100% насериозно, нито пък да приема професионалните и други ситуации като абсолютни и незаменими. Чувството за хумор е най-добрият антидот срещу прегаряне в професията.
• Тъй като учениците несъзнателно подражават на учителя, той трябва да е изключително умен и подготвен.
• Учителят трябва да обича децата и младите хора и това да му личи. Липсата на обич към децата, тотална доброжелателност и една мека грижовност не могат да се скрият от децата и не се симулират.
• Учителят трябва да бъде естествено общителен. Това означава да обича да разказва и да обяснява колкото е нужно, за да постигне адекватно разбиране от страна на детето. Трудно общуващите индивиди са непригодни за учителската професия, колкото и много да им се иска да бъдат учители.
• Учителят трябва да обича своята предметна област, но и да има широка предметна култура, да разказва разнообразни истории, да дава примери, показващи смисъла на изучаваните неща. Учителят, тип „жив учебник” е антипатичен на децата.
• Великите учители "създават" велики ученици!
• Професионализмът на учителя е фокус от трите променливи - призвание, компетентност и признание.
• Tруда на учителя се измерва чрез резултатите на обучаваните, но спрямо техните възможности и мотивация за покриване на образователните стандарти.
• Придобитите ключови компетентности в последствие дават възможност на учениците да постигнат цели си, породени от личните им интереси и желание да учат през целия живот.
• Учителят се различава съществено от останалите експертни професионалисти по отношение на професионалната подготовка и пряката връзка с потребителя на образователната услуга, обусловена от личностните му особености и мотивация за учене.
• Учителят участва в образователния процес с целия си психологически, професионален и нравствен потенциал. Неговите достойнства директно повишават качеството на образованието.
• Учителят трябва да има индивидуално присъствие – да се помни от децата с неща, присъщи за него, които много му отиват. Това значи да не се страхува да показва пристрастията и емоционалността си, стига това да не е в ущърб на справедливостта.
• Учителят бива уважаван от учениците, ако проявява воля. Това значи да има изисквания към учащите се, и по възможност индивидуализирани. Да бъде настоятелен в учебни ситуации, но не и натрапчив.
• И накрая, но не на последно място. Учителят трябва да притежава универсалното чувство - чувството за хумор. То предполага да не се приема 100% насериозно, нито пък да приема професионалните и други ситуации като абсолютни и незаменими. Чувството за хумор е най-добрият антидот срещу прегаряне в професията.